въторъкъ

ВЪТОРЪК|Ъ (2*), -А с. Вторник:

а въ втор(к). ицѣли ·к҃в҃· а в сре(д) ·к͠ѳ· а в че(т). ицѣли глуха и нѣма. Пр XIII, 33; Того (ж) лѣ(т) сл҃нче помьрце. маи˫а въ ·д҃і҃· на сто(г) сидора. въ ɤтор(к). въ срьдъ ɤтра. ЛН XIII–XIV, 110 (1230).